Не дръзкият гигант със древногръцка слава
от бряг до бряг разкрачил войнствени нозе;
пред портите окъпани от залез и море ще спре
със огнен факел във ръце–могъществена, права
светкавиците овладяла, тя името си разгласява:
Майка на Изгнаници. С десница като фар зове,
цял свят приютява, и поглед мек ще разпростре
над мостовете от ефир на двата огледални града.
“Задръжте, вехти царства, славния разкош,” извиква тя
със устни неми, “На мене дайте уморени, бедни,
потъпканите бежанци жадуващи за свобода,
окаяната сган от бреговете ви безредни.
Пратете тях, бездомни, корабокрушенци,
светилник аз издигам над златната врата!”
